Най-голямата болка

                                   Най-голямата болка                

                   За изпращането ти отивам.

                   По пътя към сърцето се отбивам…

                   Но страх ме е..какво ли следва?

                   Сълзите щом обърнеш се закапват.

                   За последно ще ме видиш..

                   Преди да си заминеш..

                   От мен ще си отидеш..

                   Довиждане ще кажеш..

                   Мечтите спомен са нали..

                   Сърцето ти разбито е ..дали?!

                   Самотата пръв приятел е..

                   Усмивката изчезнала завинаги ще е ..

                   Липсата ти тук убива ме..

                   Приятели и други има..

                   Но съдбата всичко взима..

                   Към ада тя отправя ме ..

                   Болката голяма ще е, знам..

                   Болката от липсата ти, че си там.

                   Макар, че пътя ни дели..

                   Ти пак си в моите мечти !

Време за мечти

                        Време за мечти                           

                   Знаеш ли как се заспива с усмивка на лице?

                    И прегърнато мече?

                   И лудо биещо сърце?

                   И протегнати ръце?

                   Сънувам будна. Толкова е тихо.

                   Нощта тупти под тъмен похлупак.

                   Звездите някъде се изпокриха,

                   а вятърът заспа до твоя праг.

                   И мисля си за теб отново.

                   И пак из мислите ми ти се рееш.

                   И песента за любовта тихичко ми пееш.

                   До мене с нежен глас тихичко се смееш.

                   Сълзите ти в душата ми попиват

                   и в тях взаимност почва да кънти.

                   В очите ти разплакани откривам

                   безброй неразгадани светлини.

                   Усмивката ти-слънчева и лека,

                   от звездното небе се отрази.

                   Задъханата от копнеж пътека

                   е сякаш напоена със сълзи.

                   Обикнах ли те-всъщност не разбрах.

                   Дали те исках нивга не помислих.

                   В теб изгрева прекрасен аз видях,

                   усмивката ти на залеза лъчиста.

Страници на сърцето

Страници на сърцето

Понякога отчаеш ли се ти..
Сълзите в очите ти напират..
Спомни си сам, че ти не си!
И обичта към теб не ще се спира..

Мислиш ли си, че си сам?!?

И че сърцето ти е вечното разбито..
Но помни, че винаги ще има хора там.
И не ще бъде то убито!

Мислиш ли, че вечно ще те наранявам?
И истината ще скътавам?
Че болката от мен ще е голяма..
И животът черен ще направя?!?

Напротив тук грешиш..
Но живота си е твой-както решиш!
Стига да ми позволиш опора ще ти дам.
Животът си на теб ще го отдам!

Винаги над теб ще бдя..
Живота ти добър ще построя!
На мене можеш да разчиташ.
Страниците на сърцето ще умееш да прочиташ!

Заедно до края на света

Заедно до края на света

Всеки ден се събуждам
със изгрева на златното слънце.
Мисълта за теб в себе си разбуждам
и обичам те безкрайно...

Всеки ден мечтая...

Как винаги до теб заспивам.
С чуствата аз си играя.
И болна от любов умирам...

Мечтая ли, мечтая...
че заедно ще сме до края.
Че пътя няма да ни раздели,
че една от друга няма да ни отдели.

Живота си за теб ще дам..
На теб ще се отдам.
Ти си в моите мечти...
Ти си в моето сърце!

На теб ще споделя..
Че винаги ще те обичам!
Дори не го отричам.
Времето си на теб ще отделя!
By: ~Me~ : ) ♥