Аз и баскетбола

             АЗ И СТРАСТТА МИ КЪМ БАСКЕТБОЛА.. ЗАЩО Е ТОЛКОВА ГОЛЯМА??

По света има много деца трениращи баскетбол. Навярно поне 50% от тях имат мечти и цели. Малки баскетболистчета мечтаещи да постигнат нещо в този спорт. Деца отдадени изцяло на любовта си към него.Е нещо такова съм и аз…

                            А ето я и моята история

В началото започнах с мисълта, че няма никакъв шанс да се запаля към този спорт. Според мен това бе поредното губене на време. Започнах в един отбор, където дори нямаше подрастващи. Заниманията ми бяха с едни каки, които не ми обръщаха никакво внимание и може би заради това и аз само отбивах номера. Първите ми няколко тренировки бяха с гуменки и дънки. О-о я стига! Дори не знаех с какво се захващах… След един месец още нямах понятие на кой свят се намирах.

Баща ми проучи всички клубове за деца, занимаващи се с този спорт в София. Записа ме в Септември 97 при най-добрата треньорка за момичета на моята възраст - Таня Гатева. Естествено аз по-късно разбрах, че тя е най-добрата. Започнах там. Хареса ми и не се отказах, колкото и трудно да ми беше в началото. Тренирах. Ходех на лагери с чуждестранни треньори, но още не бях сигурна, че исках да постигна нещо значимо в този спорт…

На третата година се преместих в един от най-добрите баскетболни отбори за 12-годишни момичета - “Асеновец 2005”. Още в първите ми мачове в този тим се почуствах, сякаш съм попаднала на друга планета. Предишният ми отбор “Септември” заемаше 8-ми, 9-ти места на републиканските, а “Aсеновец” винаги си тръгваше от първенствата с медал. Мечтаех да играя при тях още от момента, в който ги видях. Изведнъж мечтата ми се превърна в реалност. Аз, която идвах от нищо и никакъв тим играех за един от кандидатите за шампион на България. Именно с “Асеновец” се запалих истински по този спорт. Разбрах какво значи победа, истинска и красива победа!

През лятото на 2011 станах шампион на България с тях. Те ми помогнаха да разбера какво е да играеш финал на републиканско. Беше незабравимо! Винаги ще помня това велико изживяване!

След като придобих известно самочувствие проумях, че не бях една от най-важните фигури в състава на “Aсеновец”. Там не можех да разгърна потенциала и таланта си, които всички специалисти виждаха в мен. Когато го осъзнах, усетих, че мястото ми не е в този тим.

Треньорката ми от Септември - Таня Гатева междувременно бе напуснала клуба и правеше нов отбор с името - “Шампион 2006”. Тя ме искаше в състава си като основна фигура за възраст родени (1998-99). Освен това щях да играя и при по-големите - 1996-97. Това беше голяма чест за мен, тъй като бях най-малката. Та аз бях родена през 1999! Най-накрая  намерих мястото си… в “Шампион” и то като капитан!

Така се случи обаче, че съдбата не ми позволи да играя през първия полусезон, но пък имах време за размисъл. На единствения си мач, в който взех участие получих тежка контузия. Така се отдадох на размисъл. Тогава разбрах, че всичко, през което трябваше да мина, за да стигна до отбора на сърцето ми беше в основата на моята любов към този спорт.

“След като се завърна на терена с нови сили ще докажа, че съм човек с воля и всичко случило се с мен през този сезон ме прави по-силна!!!

                   Баскетбол - спорт, който ти предлага незабравими емоции и много нови запознанства…!

             Ето заради всичко това аз ЖИВЕЯ, СЪНУВАМ, МЕЧТАЯ И ОБИЧАМ…

                    БАСКЕТБОЛА!!!